i2na (Инна)
145 1101
16 февр. 2018 г., 02:27

Едно 

  Поэзия » Другая
1598 12 12

Отзад зад кожата,

под костите

съм Космос.

Поглеждам се навътре и го виждам –

звезди и мрак,

звезди и безпосочност,

звезди и прах,

и тъмното клокочи…

Завива ми се свят.

Дали съм жива?

Дали умрях?

Дали изобщо виждам?

Дали съм тук? Защо?

Защо ме има?

Звезди и мрак.

Звезди и безпосочност.

Мълчат. И все мълчат.

Сърцето спира –

под кожата ми тихото започва.

И няма край.

Но няма и начало.

В сферичните ми нощи тишината

мълчи и гълта някъде въпросите.

Остава само мрак.

Звезди и прах.

И чувам как се смеят костите ми.

И как планетите се блъскат като топчета

в кутия.

И ако спукам тази тънка кожа, зная,

ще потече небе –

звезди и мрак.

Защото всичко е едно накрая.

© Инна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Адмирации! Възхитителна е Поезията ти!
    И физиономична, с белег от истински талант! Браво!
  • Не пия ракия, но уважавам хората, които я!
  • Страхотно произведение! Прекрасно си подредила тези абстрактни мисли в един поетичен космос.
  • Вселена от въпроси и звезди
    под тънко покривало от съмнения.

    Аплодисменти!
  • Хареса ми!
  • "Защото всичко е едно накрая."
    Много ми допадна оригиналният почерк на творбата ти, Инна! Доста истини се крият тук, дори между редовете... Адмирации!
  • Интересно пишеш.
  • Страхотно е. С интерес ще следя публикациите ви! Тази абстрактна философия...много привлича!
  • "В сферичните ми нощи тишината
    мълчи и гълта някъде въпросите."

    Добре си пресъздала едно човешко състояние и тъжно, и безнадеждно, и празно откъм човеци.
  • Така е. Всеки е космос. И, не е нужно да се пука, за да стане част от вселена. Трябва просто да си намери орбитата. Поздрав!
  • Интересен поглед към света.Но защо пък не и така!
    Поздрав!
  • Хареса ми твоята изповед, Инна!
Предложения
: ??:??