Една сълза, а океани в нея...
Една сълза спестява толкова слова!
Една сълза, ледът и огънят събрани,
една сълза, една капчица вода.

А колко океани си подминал,
без дори да си разбрал за тях...
Колко думи са останали нечути,
станали в пространството на прах!

Колко ледове гасили огън в мене
ти приемал си на смях?
Колко огън в мислите ми си подклаждал...
Знаел ли си ти за тях?

Колко капчици си заобикалял,
колко стъпки извървял,
колко си следи оставял
и дори не си видял.

Едни очи – в тях цялата вселена,
едни очи – а извор на живот.
Едни очи – мойта кръв застиват,
едни очи преследват ме до гроб.

А таз вселена е пространство
пропито само с тишина.
И тоз живот си тръгва – от мен си тръгва
зад най- голямата височина.

И мойта кръв не се бушува вече,
чакаща от тебе топлина.
И гроб студен, в който аз ще легна,
и всичко ще е моята вина.

Едно докосване – а гръмотевица е сякаш!
Едно докосване – искрица светлина!
Едно докосване – в небето ме запраща!
Едно докосване – това ми дай! Това!

А гръмотевицата – електричество,
което буди в мене сила за живот.
Искрата става факел,
а факелът – звезда и свод.

Небето ще е мое и земята също,
само ти ме докосни!
Сила влей във мене!
Бъди както преди!