Мечтаеше в самота едно дете,
търсейки сред книгите покой,
Принцът Малък да го поведе
за ръка към приключения безброй.
Искаше да препуска с бързо конче,
на кръста си с препасана катана.
Вятърът косите му да роши
без среща с приятелска измяна.
Волно да препускат двама
сред мустангите с Винету,
а след това да си отдъхнат
на масата с краля Артур,
чай отпивайки с Мари Ко Сан
на път към мелница на рицар,
от хората останал неразбран.
Рисуваше очите на Анабел Ли
и залези, обагрени от кръв.
За хората с осъдени души
в среща с Дявола научи пръв.
Срещнатата глупост да осмива,
се поучи от войника Швейк,
с рубаите на Омар Хайям заспиваше
и думи на мъдрец запомни навеки:
- Не опитвай да разбираш нормалните,
защото живееш в техния свят.
Взирай се в очите на онези – специалните
и проумей дали живеят в по-богат свят!
Защото времето разпръсква
спомените хорски като плява
и в бъдещето от човека
абсолютно нищо не остава.
© Вили Тодоров Все права защищены