по повод 1-ви юни
Едно дете бездомно
по улиците скита.
Кое е незаконно,
не знае и не пита.
На тротоара проси.
Не знае „тате”, „мамо”.
Най-важният „въпрос” е:
една паричка само!
За него е нормално
дори и да открадне.
Току прохленчи жално...
Не му се ляга гладно.
Пък и къде ще легне
едно дете бездомно?
В чакалня ще приседне,
дордето го изгонят.
И после ще трепери
в забутан ъгъл свито.
За него всички двери
отново са закрити.
А толкова копнее
за зрънце топла ласка!
Милувка да го сгрее,
там някой да го чака...
Едно дете нещастно
в очите ти се вглежда.
Не гледай безучастно.
Дари му лъч надежда!
© Борко Бърборко Все права защищены