4 янв. 2006 г., 09:48

Едно дете така тъжи 

  Поэзия
1225 0 5

Едно дете така тъжи

и пише с болка скъпи татко...

Дано прочетеш някога тия редове!

Онази страшна нощ аз още помня- а ти?

Когато ти удари мама,

скарахте се и си тръгна.

Аз тичах след теб и виках,

а ти дори не се обърна.

Защо?

Не съм ли твоя дъщеря?

Нима не ме обичаш?

От него ден живота ми се промени,

а мама всяка вечер плаче...

Защо не се върна?

Вече е късно, нали!

Всеки живее живота си,

а мен ме боли,

но нищо такъв е живота и

аз ти прощавам все пак си моят

татко!!!

 

2002 г.

© Добромира Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??