Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Нали децата са добри и зли?!
Тъй както са пред нас,
без да знаем
ще ги превърнем
в богове - мъгли.
Едно дете умря!
За друго не мечтая.
Дори и да мечтая,
няма знак
изписано сгрешен.
И там - накрая -
опитва се да бъде прахоляк.
Едно дете умря!
За нежност си мечтая.
Дали да се спася
и този път?!
Едно дете умря!
Умря чрез рая.
А аз треперещ за смъртта скърбя.
Но ето, че в дъжда
безмълвно се промъква
уханието на сълза - пчела.
Ще бъде тук. И без да зная,
ще отнесе най-чезнещия смях.
Марин Лазаров
© Марин Лазаров Все права защищены