Едно, две, три, отварям аз очи

6 мар. 2022 г., 09:12

Поэзия » Философская

787 0 2

Нали знаеш как понякога

отдавна миналите случки

седнали удобно в контражур

изведнъж извръщат

лице към светлината

и виждаш скритото от теб

и каквото сам си скрил от себе си.

Както когато стария приятел

на скъпия ми дядо

сложи в скута си

малкото голо момиченце

изпратено от плажа

до къщата му за вода

и му каза обещай да пазиш тайна

и след петнайсет години

в средата на някакво

обикновено ежедневие

като например миене на зъби

изтръпнах от погнуса.

Лицето беше на разложен труп.

Имам и други, по-смешни истории.

И затова те питам

коя е истинската същност,

какво е още скрито,

за какво не сме готови?

РосиДимова (Росица Димова)

2022-03-07T11:30:45+02:00

Понякога разровим ли съзнанието си....започва да тупти, като болен зъб!
Незабравима (Кремена Стоева)

2022-03-06T12:26:53+02:00

И аз изтръпнах... от безсилието на лирическата героиня като дете и от болката, на вече осъзнатата такава. Това, което е скрито или се опитваме да скрием от себе си, назад в дълбините на подсъзнанието ни, рано или късно излиза наяве. И няма да спре да боли, докато не сме готови да простим.
Не спирай да твориш!