ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН

... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –

под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,

в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,

ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло,

ще милва пролетни треви, ще гърби път през снеговея,

сафрид в неделя ще лови? – тъй както аз лових на кея,

ще храни дом, жена, дете с убийствения кремвирш „Леки”,

и – книгите ми ще чете? – из прашните библиотеки,

сиротен – в мъжкия му сън, ще зъзне върволик от внуци,

додето аз – изкъртен пън! – пламтя и гасна в революции,

ще бъде светъл този мъж, предричам му прекрасни бездни! –

не вярвам в цъфналата ръж след мен със Джени да изчезне,

един прекрасен развейпрах! – потъвам в залеза на рида,

защото истински живях! – и няма нивга да си ида.