Душата ми, изгубена без теб, зарея се.
И тръгна да те търси.
Останах без душа.
С тъга и болка, безутешна.
Потърсих те навсякде, където стигах.
Потърсих те и там, където свършва всичко.
Потърсих те в небето, в облаците сини.
Потърсих те в морето, във вълните диви.
Не те намерих.
И сетне осъзнах:
Намерих те навсякъде.
Ти беше всичко!
Ти бе във въздуха, когато дишах.
И думите, с които в теб се вричах.
В погледа, отправен в миг на озарение.
Докосването, нежно мигновение.
Накрая и себе си разбрах:
Че Аз съм Ти и Ти съм Аз.
В миг на Единение.
Завинаги, обгърнати в безвремие.
© Валентина Недялкова Все права защищены