25 янв. 2017 г., 17:12

Едно обичане... 

  Поэзия » Любовная
795 3 18

Едно обичане…

 

Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено.

 

Досбъдва ме със първата зора
и всеки ден ме сътворява в птица,
помага ми свободна да летя,
да грея във небесната зеница.

 

Създава в мен магично радостта,
попива във мечтите дългокоси,
мерител тих е то за вечността,
рисувам в него мислите си боси.

 

И ти си в него – светъл и шептящ,
една далечна тайна във сърцето,
изписан знак, от древното горящ
и вятърът, търкулнат над морето.

 

Това обичане ще ме спаси
във бъдните неистови години,
то Стария завет ще възкреси,
копнежите от минало щастливи.

 

Ала сега в зелена тишина
потъва мойта звездна същност,
прегръщам с нежност любовта
в една усмихната окръжност.

 

25.01.2017г.
Елица

© Елица Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??