22 янв. 2008 г., 18:08

Едно странно, объркано донякъде и... 

  Поэзия » Философская
818 0 3
Едно странно, объркано донякъде и лишено малко от рима стихче, но за сметка на това пък много искрено, почти и то като мен
Няма те, за да ми дадеш онова,
липсващото парченце от пъзела,
за да не бъда вече толкоз сама...
Търся те, за да те намеря в себе си,
там, където различен е светът...
Няма те, и не знам докога...
Липсва ми да чувам твоя глас,
шепнещ ми в слушалката,
липсва ми нашата близост, ах...
И мисълта за теб прегръща ме нощем,
за да мога спокойно да заспя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??