Когато първите лъчи на слънцето
опряха във стъклата на набъбващия ден
и по-реален сън си хвърли зрънцето
във почвата на случващото мен,
усмихнах се отново на тъгата,
торбичките си вътре във очите скрих,
озъбих се на болката в ръката,
за вчерашните отчаяния простих;
едно кафенце пих по навик –
да ме прехвърли в следващия епизод
на бурята, която всеки сам си прави
през този бъден филм – живот. ...