От изгрева до залеза – лутах се аз

и търсих, и не намирах вдъхновение

за моя стих, за моята всевечна страст

за моето поетово искрено въображение.

Търсех в блясъка на падналата роса

едничък бисер на дух неповторим,

търсех и по звездите незнайни в нощта

зова на сърцето неизразим.

И намерих го! Нито в искрящите звезди,

нито в падналата предутринна роса,

а в теб и в твоите привличащи очи,

и в образа ти - образа на младостта!

В очите ти се намира този бисер на росата

сутринта, да посрещне изгрева, подранила,

а в образа ти – тъй нежния полъх на цветята

и красотата, даряваща им незименна сила.

Ти, момиче, си разтърсващо вдъхновение

като прелета на птиците, като пролетния цвят

и в омразното чернеещо ежедневие

ти си цяла вселена, цял един светъл свят.

И този свят отрази се в моята печална душа,

изведе я от затвора на отчаянието и горестта

и в нея тихо шептят ли, шепят

нови мечти и нови песни ехтят.

Надали ще видиш тези мечти,

надали ще доловиш песента на душата,

но знай - твоят чар и твоите огнени очи

един път се срещат на земята

и, когато човек ги срещне и види,

не може безразлично да остане сърцето му

и в него занапират преродени нови сили,

и вдъхновяват ли, вдъхновяват душата му -

рози червени да ти дари той пожелава

и в нощта слънце за теб да огрее,

и все славеи за теб песни да отпяват,

а душата му свидна пее ли, пее!

Тъй както съм дошъл, ще си замина -

надали душата ти ще сгрея,

но нека този стих поклон бъде за тебе,

почит към твоята омайна женска сила.