Отлита времето... Отлита
подобно гларус над море.
А аз - в минута неоткрита
го моля да ме разбере.
Да спре за малко сред вълните.
Да свие своите крила.
Че бързо преминават дните
като отпусната стрела.
В едно безвремие - красива
да се усмихне вечността,
и да не ще да си отива
като въздишка на уста.
А миговете - нежно-кротки
в албум за век да събере
и те да бъдат платноходки
далеч в безбрежното море..
Отлита времето... Отлита...
Не спира своя бърз летеж.
А аз съм гларус с неизпита
една минута чист копнеж.
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин Все права защищены
Адмирации, особено за поантата!