Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата,
когато ще съм шепот в съвестта ти,
промъкнал се във твоите представи
за тиха и уютна самота?...
Не знам дали ръцете ми ще помнят
кога са те докосвали в безвремие
и още ли я има тази болка,
причина за безброй стихотворения?... ...