Нощ някак различна.
Кървави облаци, здрач.
Саблен вятър – студен.
Вода, огледало, небе.
Стъпки- самотни пътеки.
Болка, студ, в очите сълза.
Крачки брои в пясъка всяка вълна.
Гора, бездна, после безкрайни поля спират дъха.
Пръсти докосват небесната черна тъма.
Бързи стъпки в избуяла трева, звук моторен и светлина…
Шепот познат, спаси любовта.