Пуста вечер, улица самотна…
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита,
в дърветата на тъмен парк отсреща,
опръскани в червено с кръв човешка…
Не! – отровен белег на душа изтрита.
Отровена от триста черни бяса,
плъзнали като термити в дънер стар,
разпалени като трески в блестящ пожар…
Отровена душа с очи кървясали! ...