С босоногия, радостен ритъм
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля
по жиците редят се пак в шпалир,
с вятърът подгонил ги в простора
раздиплил песни в ширнатата вис.
Кажи ми пак! Кажи, че ме обичаш!
Ефирът моли ме с целувка - мекота.
По устните дъждовни, капки стича
предвкусваният дъх на есента.
© Валя Сотирова Все права защищены