ЕГАТИ КРАТКИЯ ЖИВОТ!
… не знам дали животът беше кратък, или аз много бързо го живях,
дали оставих слънчев отпечатък в тефтерите си с рими – шепа прах,
дали в безброй погубени надежди денят ми отлетя си – дим в кюмбе,
наистина ли в дните мои прежни живях щастлив – на Седмото небе?
Нима не се изгубих безнадеждно в мечти и страсти, в смешни суети?
И с друга дума казано – досежно, със бъдното съвсем не бях на „Ти“.
Достигнах ли мечтаната Колхида? Или в безброй Сахари от печал? –
тъй не успях живота си да видя! – такъв, какъвто бях си го мечтал.
Какво ме чака утре? – вече зная. Пред всекиго от нас то предстои.
Бог попрището жизнено към края ми го рисува с розови бои.
7 март 2025 г. ...