teis
48 571
23 авг. 2016 г., 23:56

Егейски лабиринти 

  Поэзия » Другая
830 2 6

Потъвам в лабиринтите на лятото -

мимикрия в шифон - синьозелена...

Вълните се разливат във краката ми,

Егея свечерява уморена.

Къде замръквам? Пътищата свършват,

но в края им - аз просто рестартирам -

размивам се в коралов олеандър,

разнежвам... Антоним съм на умирам.

Безбрежно ми е, лятно. Помътнява,

замрежено в сиренити морето.

Равнинна се родих, но оцелявам

със плуване -  до пристана в сърцето.

Шуми прибоят, пазвите си бистри...

И струва ми се, че лавракът пее...

 

Предчувствие ли, знак ли - но се кръстя -

и после... се пречистям във Егея.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно!
  • Толкова открояващо-различна е поезията ти...
    Харесах, много, много!
  • Чудесно е! Почитания!
  • Очарователно...
  • Пфу, да му се невидяло! От това по-хубаво, здраве му кажи! Може психологически анализ от поне три-четири страници да се направи само на текста:
    "Равнинна се родих, но оцелявам
    със плуване - до пристана в сърцето."
    Ама няма да го цапаме с теории, я! Нека си остане чистата поезия! Кой квото разбрал - разбрал, кой квото почувствал - почувствал.
  • Красота!
Предложения
: ??:??