Живот пазар ли си и стока ли душата,

не може обич да се продаде,

защото толкова висока е цената

да си обречен да живееш без сърце.

Да се събуждаш в свят от черно-бяло,

а изгревът да бъде само сивият ти ден

и смисъл има ли това начало, 

щом взимаме, а няма нищо да дадем.

И кой си ти, една пустиня,

раздаваш змийска топлина,

с душа нещастна, разчленена,

и в други търсиш своята вина.

Животът ти е само сделка,

върви напред необратим,

и някога ще плащаш тая сметка,

ще си останал без човек любим.