mislitel (Георги Каменов)
1137 11109
10 мая 2020 г., 09:59

Егото и суетата 

  Поэзия » Гражданская
783 2 12

 

Ех, его, пусто опустело,

тежиш над нас като окови,

владееш ни така умело

и пръскаш в` вените отрови...

 

Със теб върви и суетата.

(къде без нея е въпросът) 

Превръщате във роб душата,

окъсана, сълзяща, боса.

 

Изригвате като вулкани

в ламтеж за зрители и сцена -

Внушават ни, че сме титани,

а тъй ли е... е друга тема...

 

19.07.2015.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знам.
    Благодаря ти отново.
  • Ако те са ни "крилата", може.
    Благодаря, Димо.
  • Благодаря за хубавите думи, Геновева.
  • Хубаво! А без слава и зрители се живее пълноценно, всеки стига дотам, колкото по-рано, толкова по-добре.
  • За някои личности обаче това не важи. Те се имат за начало и край не само на пътя, но и на вселената. А всеки жив днес, е само утрешната закуска на червеите...
    Благодаря ти за чудесния коментар, Надежда.
  • Да, Мариана, слаби сме... и ми личи...
    Лили, баланс е точната дума. И знаеш ли, чат пат някой ми казва, че нямал его, бил над тези неща... и ме разсмива... И тъй като помня, доста често същите хора след не много време съм ги виждал в такива его сцени... Но такива сме хората, "над нещата". Тъй, че има ли баланс, тогава сме добре и със себе си, и с околните.
    Сърдечни поздрави и за двете ви.
  • Дреме ми на теоремата!
    Непричом съм аз по темата.
    Всъщност не въртят Земята,
    Егото и суетата.
    Коронована зараза,
    теоремата доказа.
  • Да, приятелю! Егото и суетата са част от нас. Но е лошо когато те са всичко което сме. Но и без тях не можем. Без егото няма как да обичаме себе си, да се борим за мечтите си, да бъдем щастливи. А без да обичаме, да се борим за себе си, да сме щастливи няма как да обичаме другите, да се борим за тях и да ги обичаме с цялото сърце. Важно е да изберем дали те ще ни ръководят в отношенията ни с хората. Защото ако те са цялата ни същност и контролират живота ни тогава се случва обратния тъжен и жесток ефект. Затова трябва баланс. Замисляща и дълбока творба!
  • Благодаря за високата оценка, адаш.
  • Умно и съдържателно.
  • Да, Ангелче, във всеки са. А изборът вече си е наш, дали те ще ни водят в живота...
    Иринче, и творците са хора, затова и за тях не са чужди те...
    Благодаря, момичета.
  • Да, това е най-лошото, което може да сполети един творец. И е като ревността. Двустранен тормоз.
    Има лечение, обаче. Или няма, не знам
Предложения
: ??:??