Безкраен ден и дълга тъмна нощ
на пръв поглед бавни времена.
Ала невидимо препускат в галоп
и преминават с неусетна бързина.

Дали да бягам , за да ги догоня
не е по силите на никой май това.
А и защо , нима  ще  ги  забавя,
дори да искам невъзможно е сега.

Е нека бързат , но да бягат в тръс
поне живея , и това  сега е  много.
В живота всеки носи  своя   кръст
и сам си търси свой мотив и лого.

Не се оплаквам , не за туй говоря
просто споделям  своята съдба.
А тя е сходна с мнозинството  хора
и затова позната е и смислена борба.

Не битка , а борба в тила е нашето
едно сражение ,що водим всеки час.
Гоним се донкихотовски с времето
а в битката воюваме със самите нас.

Живеем тъй и сили не намираме
загледани  там някъде във целта,
да съхраним това което имаме,
да оценим красотата във света.

19.05.2006