10 мая 2024 г., 07:24

Ех, животе 

  Поэзия
5.0 / 8
626 1 16
Умирах неведнъж и неведнъж те преживявах,
когато безвъзвратно се изгубвах, оцелявах.
Не виждах края, родена като всички ни в безкрая,
Дете на хаоса и мрака, все търсех път и светлината.
Сега присядам кротко уморена, не гоня време -
но то нахално нежелано присламчва се до мене,
и гледаме като на кино с друг спомени несподелени.
Да се обърна с мир назад и да преглътна грешките
на Рая в земния ни Ад, все още търся края на безкрая.
Най-после за наникъде не бързам. И бесовете, укротени
несретници, се гушат в мене. А смея да призная –
не искам вече за нищо на света да зная... края...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Все права защищены

Предложения
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...

Ещё произведения »