Дрезгаво свири сирената за сбогом в минорна октава. В почест замряло е времето пред кораба с име "Забрава". Бавно потегляш към залеза. За юнги, ценил си мечтите си. Брегът е без кърпички алени, не шепне прощалните приказки. Сбогуваш се тъжно със себе си, помахваш си сам със ръка, ще бродиш през щормове есенни, без лоция, радар, сектант. Обречен е курсът ти, драги, шансът - едно към милион, а рифът с острите камъни за теб е готов пантеон. Но ти си решен да преминеш дори и с дъската "Надежда" и Вярата, често измислена, Любов е покрила с безбрежност. Зад рифа в сияйна лагуна е остров бленуван, желан. Ех, капитане, изгубен си. Не доплува до нежния храм.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!