Изгори ли, Любов, греховете си
във огньове, в които горя.
Виж се днес, все по-голяма си,
от надежди и вяра, които пося.

Не намери ли брод под звездите
та се скиташ безпътна във мен.
Чуй, как викат те другите...
поизгрей и за тях в светъл ден.

Нито ти, нито аз тъй сме грешни,
но защо ли светът не разбра,
че сме двете със тебе преплетени
и си носим кръста - съдба.

Аз те гонех, Любов, и се мразех,
че ръстът ти надмогна Вселената.
Триста пъти те тебе проклинах.
Още толкова те измолвах в душата.