7 сент. 2013 г., 19:48  

Ех, море... 

  Поэзия » Другая
622 0 0
Ех, море, издълбало от времето дъното
и разсипало там раковините златни.
Де да беше посипало в мен във сърцето
на вълните шума от плясък обични.
Да ме беше отнесло на дъното там.
Щях да бъда сърцето на мидата - перлата,
а така в този алчен и стеснен за мен свят
аз съм само на вятъра луднал следата.
Ех, море! Колко тътен събираш във нощите,
от които се будя и плача, и все съм сама.
Ако някога можеш, посипи ми на думите
не раковини, а от обич звънящата тишина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Предложения
: ??:??