Ех, моя лъст...

16 апр. 2020 г., 19:33

Поэзия » Любовная

641 4 3

Ти моя лъст, греховна, неочаквана,

отровна като семена на татул,

със залеза покрила чистотата ми,

довяла дъх на нощен разгул.

Ти още първа, още неусетена,

но вдишваща наравно с мен, белязана,

пулсираща неутолима в мойте вени,

безпринципна... нанасяш се в дома ми.

Неканена, сърдита, много чакала,

нахлуваш и не мислиш да си тръгнеш,

Ти моя лъст, не си била предадена,

не бе дошъл мигът, за да разцъфнеш.

Да изпотиш гръдта ми, да се стичаш

и зачервена в мрака да се криеш...

От себе си, а не от мене,

аз знам как в нощите си виеш.

Аз само мога да се влея

в извивките ти сладострастни.

Ех, моя лъст, пенливо вино,

отрова моя... носиш щастие!