Ех, суета
Докато с някой се държиш
като с любимо мило куче,
натяквайки отново: виж,
очаквах друго да се случи.
Домът ти дом е и храната ти-
храна. Нима не можеш
като хората да ме обичаш
когато имам нужда от това?
Какво ти става?! Грижите ми
не цениш: каишките, паничката,
леглото. Играчките, с които
тичайки, се смееш и ръмжиш
и те са част от сделката ти за живота!
Стопанинът съм аз. И къщата
е моя, само моя! Очаквам
да ми угодиш. Веднага, ценност* моя!
…
Не виждат искащите ти очи
как тихичко заплаква обичта
докато ти като с любимо куче
с нея се държиш... Ех, суета!
* не съм написала "скъпа моя" защото такова поведение към съпруг/а съм наблюдавала и от двете страни. Да не говорим за натякванията на родител към дете...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены