Ехото...
Отново на брега следя вълните
унесен в монотонният им ритъм,
не мога да броя обратно дните,
но мисля си: защо да не опитам...
И въпреки, че толкова отдавна
от майстори Морето е възпято,
отново шепна нещо непохватно
замислено догонващ необята...
И вярвам, че след хиляди години
то ще се върне тука като ехо,
а думите днес трудно обясними – ...