13 июн. 2017 г., 19:07  

Ехото на облаците 

  Поэзия
520 4 9

 

Празнина в тъмнина се отнесе,
ти поднесе ми сетния дар.
Ще съм вечно до теб,
полудял, полу-цял, полу-мой...
при всеки спря и докосна
всяка чувствена душа...
Какво ме прави твоя?
Може би парчета пустота...
може би завоя, който
пак поех,
и пак в себе си останах
без мечти,
без избор.
Аз съм парченца тишина,
не разбираш ли...
Пак ще светне изгрев,
ще ме счупи...
Пак парченца светлина,
които ще останат
в теб и мен...

© Йоана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • О, какви прекрасни коментари! Благодаря много - макар и доста късно. Радвам се, че така сте усетили!
  • Уникално!
  • Браво!
  • Прекрасно!
  • Една точка, едно тяло, непрестанно мени координатите си в пространството, но душата, в своята цялост, е винаги при любимото същество. Тя е отдадена единствено нему, защото то е връзката й с Бог. Това мое светоусещане прозтича от опита ми. Никой не е избягал от душата си и вероятно не може да избяга от нея и след смъртта.
    Прекрасен стих с автентично чувство и уникална образност!
  • ... И залезната болка на деня!Но звездите ще го сменят...
  • Много чисто и истинско! И много твое, като стил, като настроение - не знам... Поздрави, Йоана!
  • Много красиво!
  • чувствено
Предложения
: ??:??