Вървях самотен в есенните листи,
разравях ги полека насред пътя.
Оранжево-червени и златисти
с отблясъци от слънчева разлъка.
Дърветата събличаха се бавно
и всеки полъх носеше раздяла.
А, аз вървях и гледах непрестанно
феерията в нежната й цялост.
Пресегнах се, прегърнах малко снопче
и леко ги докоснах до ухото.
Диханието чуваше се още –
от ехото на отмаляло лято!