danda (Даниела)
358 1120
11 июл. 2017 г., 22:39

Ежедневие 

  Поэзия » Другая
761 3 7

Ще дойде време, ще простим

на Любовта детинските капризи.

Наздравица ще вдигнем, ще заспим

в прегръдката на закъсняла близост...

 

Ще дойде време, сигурно ще спрем,

ще се посмеем, после ще заплачем.

Ще завали. И без дори да разберем

ще продължим... Преди това обаче,

 

ще трябва спешно да превържем

със прошка старите и болни рани

и да излезем от уютната окръжност

на навика, защото там ако останем,

 

ще отлети спасителната мисъл:

"ще дойде време, да, ще дойде!",

дори по навик няма да си липсваме,

а окръжността ще е пробойна,

 

с която от безсилие ще оправдаваме

от скука посивелите си истини...

Ще спра за миг, но няма да остана,

защото тук отдавна не е пристан.

 

Ще дойде време, ще простим

на Любовта детинските капризи...

Не искам вино. И мълчим. Мълчим

под погледа на невъзможна близост.

 

 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??