Дишайки сякаш се давя,
дробовете ми се пълнят с вина.
Стъпвам по бръшлян и жарава,
потъвам, не усещам земя.
Живот – сериал за провала,
биография по-тънка от коприна.
Не вадя глава от чувала,
изолиран в самоделна витрина.
Сърце покрито със сажди,
обгорено лично от мен.
За любов вече не ми се обажда,
този пропит със страх дунапрен.
© Петър Петров Все права защищены