Невероятно!
Влюбих се в стих!
Равномерен, класически, хубав.
Без екстрасистолен вик.
Без исхемично учудване.
Изведнъж
затрептях, загорях!
Запрескача стихът ми объркан!
След което - електрошок!
И сърцето ми
сви се от мъка.
Сякаш някой изтръгна в замах
електричните жици по мене!
Равна линия.
Тишина.
Час на смъртта?...
Пет без седем.
© Павлина Гатева Все права защищены
Поздравявам те.