Еклектика
Впиянени в абсурда на дните си,
се променяме бавно, но сигурно.
И нещата такива, каквито са,
възприемаме, като безфигурни.
Сякаш беше обсебил ни Бекет ли,
че очаквахме нещо от нищото.
Него, не - нас ни раждаха клекнали
в пепелта. В пепелта до огнището.
И сега още ровим във времето,
като в кофа с боклуци от истини.
Трябва някак да храним проблемите, ...