Екологична ниша

Задъхвам се. Катеренето спира.

Фрустрацията казва ми без звук:

“Във връхната си точка се намираш.

Възход и блясък имаше дотук.”

Подметки от безпринципност си нямам –

компромиса-наклон да изкача.

В неискреност забулен и в измама,

за мен е непристъпен този чал.

Ще издълбая ниша – да ме пази

от грешни мисли в неспокоен сън,

от някой падащ (сигур лука сгазил),

от спомена, дошъл с камбанен звън

как някога живеех в долината

безхитростен, открит и вдъхновен

и позабравил риска да пресмятам,

изкачвах автентични върхове.

В аналите на своя род ще впиша,

света че с нищо не съм променил

и в троглодитската си екониша

преживял съм последните си дни.