Ела... да погледаме звездите на лятното небе...
Ела, желая те, бъди до мен!
Но ти не знаеш какво е да паднеш...
какво е да видиш душата ù как си отива...
Ела... нека я опазим...
Ще има много искри, но и студени нощи...
Ела, желая те, бъди до мен!
Принудена да изрича лъжи, стои,
виж как губи всичко...
Няма кой да обвини вече...
Мечтите ù разпадат се,
безнадеждна е съдбата ù...
А може би така и трябва да е...
Но ти не знаеш какво е да паднеш...
Не знаеш какво е да страдаш...
Не знаеш какво е да нямаш семейство...
Не знаеш какво е да се справяш сам, затова
ела при мен и остани, аз ще те науча...
ще те науча как да вървиш сам,
как да се справяш сам...
Но душата ù винаги ще е с теб,
ще те следва...
Ще чуваш нежния ù писък късно вечерта...
Ще усетиш страданието ù...
Ела, желая те, бъди до мен!!!