Ела
Пак е Пролет, време за начало,
ела Любов, нахрани ме със обичане,
ела със аромата на цветята,
дълго преминаваше с отричане.
Призовавах те, мечтаех да те срещна,
врата оставях отворена за тебе,
на прага все стаена във очакване!
Подминаваше години – нямаше ли време?
Приканвах те на моята трапеза,
със хляб и сол и искрена сълза,
не чу молитвите,зова ми за привличане,
ела когато ти решиш сама!
А времето все така сезонно,
преминава неумолимо с частица празнота,
решиш ли пак до мене да поседнеш,
ела красиво-пролетна и нека е сега!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева Все права защищены