Дали от самотата аз
за тебе все въздишам.
За туй ли всеки миг и час
си мисля, че обичам.

Далеч си някъде от мен,
рисувам те със огън,
и в този зимен леден ден
студувам и не мога

рисунката да променя…
Не искам да замръзна
и викам те при мен ела
не чакай, а побързай!

Че времето тече, тече
навива дни и нощи.
При мен ела, подай ръце -
не си ли тръгнал още?...

Аз помня твоите очи
тъй тъжни и горещи.
Ела и пак ме погледни
кажи ми с поглед нещо…