14 нояб. 2024 г., 20:23
ЕЛА
Падат изгреви мъртвородени.
И подгонени сякаш с камшик,
ветровете работят на смени –
всеки ден. Всеки час. Всеки миг.
Рано свършил, денят си отива.
Стеле залезът златни руна.
И пълзи светлина парцалива
като любена зверски жена.
Иде блудна, безродна, безбродна
нощ – и кучешки в храста клечи.
Тъмнина – както във преизподня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация