23 февр. 2007 г., 21:57

Ела 

  Поэзия
1252 0 5
Ако можеш да си истински - ела!
Ела и поплачи на мойто рамо.
Със тебе заедно, прегърнати сега,
си спомняме за всичко преживяно.
Недей да криеш болката от мен,
защото друг не ще заплаче с теб.
Не гледай погледа студен,
мечтите и душата ти отнел.
Но знай - сърцето ти е мое
и то кърви в прегръдките ми нежни.
Защо на мен не даде всичко свое?
Предаде се! Получи ти пари
и клетка неизбежни.
И газиш всеки ден реки от кръв.
Трепериш и не знаеш на къде те водят.
Но знаеш, че до мене всеки път
намираш вечно ти покоя.

© Снежина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Най-искрено ти благодаря Георги!
  • Снежина ти имаш дар... Уникални са ти стиховете..Макар и пропити с болка понякога.. Но пък за жалост това е истината. Поздрав. Много е впечатляващо.
  • Благодаря ви много е скъпо за мен.
  • Аааа!100 пъти браво!Много е въздействащо!=)
  • Това стихотворение въздейства много силно!Браво!
Предложения
: ??:??