Ела, нощта приижда вече -
стоварила на плещите луната,
сънят упойва сладко,
а двама с тебе сме така самотни.
Ела, да съградим надежда -
от пепеляви сенки огън да избухне,
а ръцете ни вплетени,
стена от изпитания да срутят.
© Радосвета Петрова Все права защищены