Протегнах си ръцете,
побегнах, да настигна ветровете!
А те от мен се скриха
сред на тиха пролет из листята!
Претрепнах аз, понеже дъх ми бе това -
полъх сив сред тишината!
А очите, ах, тез очи, от тъга посивели,
и таз вечер не спят,
от умора и страх - натежали!
И кога се небе пред тях запременя,
под звездите с надежди блестят!
Ела и прегърни ме, ...