Ела, Любов! Аз няма да се плаша
дори очите ти да са свирепа буря,
дори ръцете вместо да ме галят,
изгребват ме безмилостно до дъно.
Ела, ще те посрещна гола,
без никакви съмнения и клетви,
ще ти омеся хляб от болка
и ще закусим като за последно.
Ела, Любов! Прокуждах те с обиди,
не те разбрах, че винаги си бяла...
Върни се, като блуден син несретен!
Дано във нищото си оцеляла...
Ще бъда щедра, чиста ще те срещна
и няма да те питам що си черна.
Очите ти са сини, пристрастени...
Ела, не ме оставяй бедна!
© Геновева Симеонова Все права защищены