ЕЛА ПРИ МЕН

Ела при мен, о, хубава жена,

за да разсееш мойта самота,

далече ли си, тук е тишина,

до мене ли си - чезне в миг скръбта.

Ела при мен, когато пролетта

дарява с чудни багри този свят,

когато идват птичите ята

и ябълките ронят нежен цвят.

Ела, когато, люляк разцъфтял

ухае вън с божествен аромат

и пее, скрит във храста снежнобял,

любовна песен славеят крилат.

Ела във лято, есен или зима,

в гъга и радост, в лош и труден час,

щастлив съм, че живееш, че те има

на този свят и те обичам аз.

Ела при мен с неземния си чар -

обичам тънкия ти кръшен стан,

очаквам те със страст, копнеж и жар,

обичам твоя поглед замечтан!

Ела при мен със тихи стъпки ти,

о, блян красив, на моите мечти,

когато бавно спуска се нощта

и в сън заспива, гасне цял света.

Ела при мен, когато лъч сребро

в косите ти луната разпилява,

обичам твоето сърце добро

и твоят дъх, горещ като жарава.

Ела при мен сега, без свян, без страх,

обичам твоя нежнорозов тен,

за тебе дълго, цял живот копнях,

при мене идвай всяка нощ и ден.

Ела при мен и лоша, и добра,

недей за всичко ти да ме виниш,

и не превръщай любовта в игра,

че в пламъка и ти ще изгориш!

Ела при мен със порива си чист,

изпепелен, изгарям от любов,

пленен от твоя ореол лъчист,

за теб Жена, на всичко съм готов!

Ела при мен с усмивка ясна пак,

прости ми всяка грешка и вина,

бъди за мен и светлина, и мрак,

ела при мен, жадувана жена...

Ела при мен със тих и буен смях,

на рамото ми ти глава склони,

обичам те - невинна или в грях.

Ела при мен, ела и остани...

27. 10. 1990 г.

Кюстендил