Няма никой у дома,
останали са само сенки
от щастливи хора.
Няма обич, нито страх,
само бръснарски нож, умора.
Чуй ме, аз още дишам,
не ме оставяй сама...
Няма песен, която да разкаже
колко болка има в тази кръв
и не биха стигнали сълзи
да напоя вените си с празен дъх.
Сега съм нищо, само глас,
шепнещ ти до лудост в главата.
Май останах само аз...
Ела с мен, Скъпи...
нека да сме двама.
© Стеси Все права защищены