Към смъртта крача и си пея,
в лицето ѝ храча и се смея.
Да умра не ме е страх.
Не веднъж вече мрях.
Родих се, но не живях,
да бягам нивга не спрях.
Ела и бягай с мен
до сетния ми ден.
Ела и умри за мен
да изляза от плен.
Ела и бягай с мен
към живот зелен.
Ела и умри за мен
да бъда освободен.
Нищо след нас
няма да оставим,
всичко ние завчас
ще забравим
тук и сега огън
ще запалим!
© Гущер Царев Все права защищены