Хората говорят всякакви неща.
Кой от лош език, а кой от чиста глупост.
Казват, че съм откачен.
Без да знаят, че отдавна съм умрял от скука.
Хората, те нека си говорят.
Нека си говорят как всичко е добре.
Как няма нищо ново под небето
И ще си прахосаш целият живот със мен.

Послушай ме
И знай, че няма да сме вечно млади
Животът ни поредица е от случайни срещи.
От стари рани, счупени бутилки
От криви улички в малки градове.
Широк е булеварда за мнозина.
И лесно се върви напред.
Но никъде не ще те отведе.

Някой ден ще си припомним, може би
Защо сме тук.
Но дотогава ще вървим ръка в ръка
Горди в своята житейска несполука.
Хората, те нека си говорят.
Нека се присмиват на младежката ти вяра.
Нека хвърлят погледи след теб.
Остави ги.
Пътят не си струва, ако ти не си със мен.

Някой ден, аз знам ще стигнем края.
Някой ден ще стигнем до края на света.
Ще свърши пътят в морето и седнал ще заровя шепи в горещия му пясък.
Ще слушаме прибоя как говори, 
Ще чувстваме как пясъка гори.
Ще те прегърна и ще разбера
Че имам само тези две ръце, които те прегръщат.
И сякаш са прегърнали света.

Ще седим на края на земята, ще седим на края на света.
Като децата, уморени от игра
Провесили крака ще си говорим
Ще се кикотим  като ненормални, със сълзи
И усмихнати ще гледаме в безкрая.

*текст за песен, рефрена още се търси.