ЕЛЕГИЧНО
Не мога повече обич да прося
от твоите шепи,
черноока
безмълвна царице,
и прошка
не мога.
За тебе съм никой.
Пък и ти не си брошката,
с която всички неземни
Марии се кичат.
Без теб ми е тихо и сигурно,
и пролетноживо,
и лятно,
и есеннозимно,
и веселомрачно,
и мръзно,
и жарко.
А на мене толкова не ми се иска
да съм жалък
и нисък
пред една залъгалка,
която сам си измислих.
© Ангел Веселинов Все права защищены